Ромите по време на пандемията
"Ако вирусът не ни убие,
гладът ще го направи"
Ромските квартали в България се
разглеждаха като възможен източник на зараза в началото на пандемията. Сега
проучване показва, че много жители в махалите приемат правилата сериозно. За
мнозина обаче социалното и икономическото изключване се оказват по-голям
проблем.
"Бяхме затворени като в
концлагер.", "Хората не се отдалечаваха на крачка от мен, а стояха на
пет метра дистанция." и "Ако вирусът не ни убие, гладът ще го
направи." са част от драстичните изказвания, които показват как ромите в
България гледат на КОВИД-ситуацията. Има изказвания, които говорят за
изключване и бедност, а не само за вируса. Те бяха събрани в проучване, което
изследва ситуацията в десет различни населени места.
Ромите са най-голямото
етническо малцинство в Европа, а България е страната с най-много членове от
него. Това обаче е и най-бедната държава в Европейския съюз и положението на
ромите е особено несигурно тук.
Ограничения за излизане само за
ромите
Този проблем е отразен и в резултатите от проучването, проведено от Института
за отворено общество в София: Две трети от анкетираните роми са загубили дохода
си през последната година, а 73 процента заявяват, че техният квартал не е
получил подкрепа през пандемията. Изследването е проведено като теренно
проучване в девет области с мнозинство от роми и в едно село. Изследваните 492
домакинства бяха избрани на случаен принцип, като дискусиите се проведоха от
октомври до декември 2020 г. Резултатите са представителни за местната
ситуация, но не могат да се приложат общо за всички роми поради броя на
случаите. Това обаче е първото подобно изследване, което си поставя за цел анализа
на положението на най-голямото малцинство в Европа в коронавирусната пандемия.
„В
пандемията българските власти не се справиха никак добре с ромите“, казва
Димитър Димитров, научен ръководител на изследването. В пет от десетте
изследвани места миналата година имаше радикални ограничения за излизане само
за кварталите, населени с роми. Улиците бяха оградени за една нощ и полицията
постави контролно-пропусквателни пунктове предимно около изолираните части на
града. На практика никой не биваше допуснат освен лекари, длъжностни лица или
хора, които биха могли да посочат основателна причина. Към днешна дата няма
доказателства, че роми от чужбина са донесли вируса или са го разпространили
по-интензивно. „Този дискриминационен подход нарушава и българските закони“,
казва Димитров.
Всяко пето дете вече не посещава училище
Ефектите
са още по-фатални: три четвърти от анкетираните в засегнатите области казват,
че са загубили работата си, а 20 процента от учениците са загубили възможността
да продължат обучението си. „Има опасност да загубим цяло поколение!“,
предупреди българският здравен експерт Диляна Дилкова, ръководител на
Националната мрежа на здравните медиатори.
Екзистенциалните
нужди в засегнатите квартали са
големи, две трети от анкетираните съобщават за рязка загуба/намаляване на доходите - четири пъти
повече, отколкото сред останалата част от
населението. „Ние знаем за семейства, които редовно пропускат едно или повече от
дневните си хранения“, съобщава
Димитров.
И обратно, защитата и предпазването от вируса едва ли изглеждат възможни предвид, че в много ромски квартали:една четвърт от домакинствата, изследвани в проучването, населяват само една стая и повече от пет процента нямат достъп до вода в къщите си. Стойност, която
се увеличава до 44 процента в някои квартали. Числа, които
всъщност изглеждат невъобразимо в държава от ЕС. В същото време пандемията очевидно
застрашава и ефективната защита срещу други
заболявания: средно всяко второ дете на възраст под седем години е пропуснало
ваксинация през последната година, показва ощепроучването.
Очевидно мнозинството приема вируса
сериозно
В същото време изследването опровергава
подозрението, че ромите не са могли да приемат пандемията достатъчно насериозно поради липсатана образование и недостатъчната информираност.
Две трети заявиха, че спазват последователно правилата на
властите,както и трима от петима
респонденти заявиха, че се страхуват от вируса COVID-19. Това е особено
забележително, тъй като ромите са получили твърде малко информация по време на пандемията. В същото време дистанцирането от държавните институции изглежда огромно: половината от анкетираните в проучването заявиха, че „не вярват на никого“, когато става въпрос за
информация относно пандемията.
Сп. "Spiegel", автор: Jan Petter, 21.05.2021 год.
