София, 25 август 2020г.

„Днес в Държавен вестник излезе Наредбата за дейността на здравните медиатори на Министерство на здравеопазването. Извървяхме дълъг и сложен път до днешния ден. Здравните медиатори вече са регламентирани в Закона за здравето и настоящата наредба. Благодаря на всички, които допринесоха това да се случи. Мисията е възможна!” написа проф. Ивайло Търнев, член на Управителния съвет на Националната мрежа на здравните медиатори (НМЗМ).

Приемането на Наредбата за дейността на здравните медиатори е резултат от почти 20-годишната работа по застъпничество за утвърждаване на професията „здравен медиатор“ в България. През всички тези години  на  първа линия в застъпническите инициативи бяха Фондация „Здравни проблеми на малцинствата“ и Българската асоциация по семейно планиране, положили основите на здравното медиаторство в България. Представители на тези организации бяха и част от работната група към Министерство на здравеопазването за създаване на Наредбата.

Наредбата за дейността на здравните медиатори е подзаконов акт, произтичащ от обновения Закон за здравето, където здравните медиатори са официално упоменати. Тя утвърждава тази професия и гарантира принципите на професионализма при подбора, обучението и цялостната им работа. С приемането на наредбата се създават условия за устойчиво развитие на професията в полза на общностите и на цялото общество, а така също и се поставя бариера пред безпринципните назначения и произволните уволнения на медиатори в общините. В Наредбата са дефинирани задачите на здравните медиатори като подпомагащи дейността на общините по провеждане на политики в областта на здравната профилактика сред населението и на лекарите при и по повод на предоставяната медицинска помощ.

Идеята за създаване на ясен регламент за работата на медиаторите има дълга история, а сега получава и своята реализация. Този дълъг и труден път започва от 2001 г., когато започват работа първите медиатори по неправителствени програми, преминава през утвърждаването на професията като държавна политика и включването ѝ в класификатора на професиите през 2007 г., за да се стигне до 2019 г., когато фигурата на здравния медиатор е включена в Закона за здравето.

Според Наредбата, за да бъде избран кандидат за здравен медиатор, трябва да бъде обявен подбор със заповед на кмета на съответната община, да се избере комисия и по прозрачен начин да се подберат хора за обучение. След това те се обучават във Факултета по обществено здраве при Медицинския университет в София, полагат изпит и накрая получават сертификат. Предвидени са и форми за последващи надграждащи обучения.

Медиаторите бяха много полезни с работата си по време на епидемията от морбили през 2009 – 2010 година, а така също и при коронавирусната епидемия през 2020. Всяка година броят на медиаторите се увеличава с 15, а бройката на работещите здравни медиатори продължава да не достига с оглед нуждите на общностите и общините. През 2019 г. 70 общини са кандидатствали за тези 15 нови места.

През 2020 г. у нас работят 260 здравни медиатори в 138 общини, а очакваният брой за 2021 г. е 275. Като държавно делегирана дейност, финансирането на медиаторите предвижда за тях минималната работна заплата, а обемът на тяхната работа се увеличава непрекъснато. Близо половината от дейността на медиаторите е чисто социална и немедицинска по характера си, но изключително важна тази дейност не се регламентира от Наредбата, която разписва само „здравната” част от длъжностната характеристика на медиаторите. В тази връзка следваща важна стъпка е да се постигне координация между МЗ и МТСП, за да се допълни и унифицира профилът на професията.

Линк към Наредбата