Баки Хюсеинов:

Ромите висшисти имат мотив да останат в България

Работата на здравните и на трудовите посредници сред общността бързо даде резултати, твърди националният координатор на "Десетилетие на ромското включване"

05.01.2009  Дума  стр. 8  Аида Ованес

Баки Хюсеинов е роден на 13 юли 1964 г. в с. Хърсово, област Шумен. През 1999 г. завършва Висша стопанска академия "Д. А. Ценов" в Свищов, специалност "Счетоводство и контрол". Магистър по икономика и счетоводство. Бил е общински съветник в община Никола Козлево и 4 мандата кмет на с. Църквица. От октомври 2006 до май 2008 г. е зам.-министър на труда и социалната политика, след което става съветник на социалния министър. Национален координатор е на инициативата "Десетилетие на ромското включване 2005-2015". На 47-ия конгрес на БСП е избран за член на Висшия съвет и е член на съветите по местно самоуправление и регионална политика и по социално-икономическа политика.

- Г-н Хюсеинов, не ви ли се струва, че много се говори за различни програми за ограмотяване на роми, за увеличаване на заетостта им, за интеграцията им, но резултатите не изглеждат обнадеждаващи.

- Не смятам, че има драстично разминаване. Предвид компетенциите на МТСП за извършване на наблюдение и координация по изпълнението на Националния план за действие по инициативата "Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.", споделям убеждението, че българското правителство работи в условията на установна стратегическа и институционална рамка за действие. Има и изграден административен капацитет за мониторинг при решаването на специфични проблеми на ромската общност. Още от 2006 г. към социалния министър е създаден Съвет за интеграция на ромите в българското общество, в който са включени и представители на 24 неправителствени организации. Едно от най-важните условия за интеграция на ромите е образованието им. Тук няма да говоря за онези близо 3 хил. млади роми, които в момента са студенти. През учебната 2007-2008 г. в смесени училища са се обучавали 48 422 ромски деца, от които 2218 бяха обхванати от десегрегационни проекти. А в училищата с преобладаващи ромски деца функционираха 1255 полуинтернатни групи, което, както е известно, осигурява целодневни занимания на учениците. Освен това през 2008 г. бяха закрити 5 помощни училища, а децата от тях са записани в общообразователни - това им гарантира по-качествено образование.
- Споменахте, че близо 3 хил. са в момента студентите роми. Няма ли вероятност тези млади хора, щом вземат дипломите си, да напуснат страната и да търсят по-добри възможности за професионалната си реализация?

- Не мисля, че щом човек завърши висшето си образование, непременно трябва да напусне България. Немалко се прави за младите хора. Ето, от тази година платеното майчинство става 1 година, има облекчения за младите семейства, теглили кредит... Що се отнася до образованите млади роми, те са мотивирани да останат в страната и да помогнат на ромската общност да се приобщи. Поне моите впечатления са такива от срещите ми с голяма част от 3-те хиляди студенти... Сред приоритетите на "Десетилетие на ромското включване" е Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите. Тя не се изпълнява от социалното министерство, но аз като националнен координатор на декадата, получавам информация за развитието й. През 2008 г. бяха изработени (а някои са и в процес на разработване) кадастрални карти и регистри за над 167 450 ха, т.е. - за 257 533 имота за над 100 населени места... Анализите показват, че по-голямата част от нуждаещите се от социални жилища са ромски семейства.
- Немалка част от програмите на МТСП са насочени към безработните с ниско образование, а както е известно, те са предимно роми. Какви са резултатите?
- По данни на Агенцията по заетостта през миналата година 11 467 безработни са включени в дейности, свързани с повишаване на пригодността им за заетост и квалификация, 173 са включени в мотивационно обучение за предприемаческа култура, 224-ма - в обучение по управление на собствен бизнес. В Кюстендил бе открит Център за партньорство, чиято цел е приобщаване на ромската общност чрез подкрепа на бизнеса. Проведоха се и 4 специализирани трудови борси в региони с компактно ромско население.

- Какъв бе ефектът от тях?

- Над 1092 безработни започнаха работа... Тези специализирани борси показаха доста добър резултат - от 2005 г. до 2008-а се проведоха общо 21 и в тях участваха над 3200 души, като около 90% от заявените свободни места бяха заети.Важна част от работата ни бе и специалното обучение на 24 служители от бюрата по труда в страната за работа с безработни роми. Над 245 мероприятия проведоха служителите от бюрата по труда с официални представители и неформални лидери на ромската общност по места, за да ги информират за възможностите за обучение на безработни, както и да търсят съдействието им за осигуряване на заетост на тези хора.
- През лятото ДУМА публикува репортаж от държавния изпит на 45-има ромски трудови медиатори - млади, образовани и интелигентни, които бяха мотивирани да помогнат на обезкуражените безработни от общността да започнат работа. Какъв е резултатът от тяхната работа?

- Те бяха назначени още през август. Обобщават се данните от работата им и не мога още да кажа някакви конкретни числа, но информацията ми е, че тези млади хора наистина успяват да убедят дори продължително безработни роми да започнат да търсят възможности да се изхранват с труда си.

- Голямата част от посетителите на "Бърза помощ" са роми. При това повечето са без здравни осигуровки. Има ли положителни промени в тази област?

- И здравната култура на човек зависи много от образоваността му, по мое мнение. Насочихме усилията си към повишаване на здравната култура на младите роми - те тепърва ще създават семейство и трябва да се грижат за здравето на децата си. По информация от здравното министерство проведени са беседи с над 120 ромски ученици и младежи за популяризиране на превенцията на СПИН и половопредаваните инфекции, проведени са множество консултации с ромки тийнейджъри по въпросите на сексуалното и репродуктивното здраве.

- Полезни ли се оказаха здравните посредници?

- Над 110-имата здравни медиатори, назначени в населени места с преобладаващо ромско население, се оказаха наистина полезни. Тяхната задача е да предоставят информация сред ромите за възможностите на здравната система, от една страна, а от друга - да подпомагат работата на медицинските работници в райони с компактно ромско население или в отдалечени и трудно достъпни райони. Те организират имунизациите на децата, което е много важно - знаете, че често здравните работници се жалваха от това, че ромите не ваксинират децата си. Медиаторите са тези, които трябва да обясняват на родителите ползата от ваксинирането, подпомагат педиатрите и личните лекари като информират родителите за начините на здравословно хранене на малчуганите. Здравните медиатори са тези, които организират посещението на жените на профилактични прегледи, чиято цел е своевременното откриване на рака на гърдата и на маточната шийка, на туберкулозата. Благодарение на осигурена по различни програми на МЗ мобилна техника, проведени са над 14 750 общи профилактични прегледа, като 7360 от тях са на деца, повече от 5780 са акушеро-гинекологични на жени.
- Медиите доста писаха за различни проекти, чиято цел е да развие предприемачеството на жените от общоността. Стана ли по-независима ромската жена?

- И сред ромите има млади и образовани жени, които сами се грижат за прехраната си, преодолели са стереотипа на етническата си култура и обичаи, макар все още те да са единици. През последните 2 години експерти от МТСП организираха и проведоха над 25 регионални семинара в страната, чиято цел бе да се повиши информираността на ромските жени и най-вече - във връзка с проблемите на отговорното родителство. МТСП съвместно с Националния център за професионално развитие в кв. "Кремиковци" и проект "Изграждане на институционален капацитет" проведоха обучения по няколко проекта. За единия вие споменахте и както си спомняте, около половината от трудовите посредници бяха жени. За мнозина може да звучи невероятно, но на единия от обучителните курсове в "Кремиковци" от 13 безработни 12 бяха жени, като средният успех от държавните изпити бе 5.59. Курсът бе "Сътрудник в малък и среден бизнес", специалност среден и малък бизнес. А включените в него безработни бяха от бюрото по труда "Изток" в София. След обучението всички си намериха работа, а някои от жените започнаха работа във фирмите на съпрузите си.