На 31.10.2008 година бе проведена заключителната среща по проект „Подобряване на достъпа до здравни грижи на ромски жени и деца в селски райони“. Срещата бе открита от Негово Превъзходителство Вилем ван Ее, Посланик на Кралство Нидерландия в България. Приветствие произнесе и г-н Баки Хюсеинов, национален координатор на инициативата „Десетилетие на ромското включване”. На срещата бяха представени резултатите от изпълнението на 3-годишния проект, както и проучването «Социален и здравен профил на ромите в 16 населени места – 2 години по-късно». В дискусия относно устойчивостта на професията «здравен медиатор» участваха представители на местни и централни  институции, неправителствени организации, общопрактикуващи лекари, здравни медиатори и експерти. 

  Проект „Подобряване на достъпа до здравни грижи на ромски жени и деца в селски райони” се изпълнява от консорциум в състав: КЕЪР – Холандия, Фондация ЕКИП (правоприемник на Фондация „КЕЪР Интернешънъл-България”) и Фондация „Здравни проблеми на малцинствата“. Финансиран е по Програма МАТРА на Министерство на външните работи на Кралство Нидерландия. Проектът стартира през август 2005 г. и приключва през ноември 2008 г.

  Целта на този пилотен проект бе да се подобри достъпа до здравни услуги, качеството на здравните услуги, както и здравното образование на ромите в 16 малки населени места в България. Той бе насочен основно към ромските жени и деца, към майчиното и детското здравеопазване. Ромските общности, общопрактикуващите лекари, здравните специалисти в 16–те малки населени места също бяха във фокуса на проекта. Картата на проекта обхваща 16 малки градчета и села в четири целеви района: в район Благоевград – с. Дамяница, с. Крупник, с. Сатовча, гр. Симитли; в район Монтана – гр. Вършец, с. Долни Цибър, с. Медковец, с. Септемврийци; в район Разград/Русе – с. Вазово, гр. Ветово, гр. Кубрат, с. Раковски; в район Ямбол – с. Веселиново, с. Дражево, с. Кукорево, гр. Стралджа.

   В хода на изпълнението на проекта за първи път в България беше организиран подбор на 16 здравни медиатори от селските райони. Те бяха обучени по вече утвърдена от Министерството на здравеопазването програма (по проект на програма PHARE 2001). Тези, които положиха успешно изпит, получиха сертификати, чрез които им бе предоставена възможност да практикуват професията здравен медиатор. Благодарение на усилията на Министерството на здравеопазването, на Министерството на труда и социалната политика, на Дирекцията по етнически и демографски въпроси към Министерски съвет и не на последно място на неправителствените организации, работещи в тази сфера, през 2007 година 51 здравни медиатори бяха назначени на работа към общините чрез делегиран бюджет. През 2008 г. броят на назначените медиатори надвиши 100 .

   В началото на проекта се реализира първото проучване „Социален и здравен профил на ромите в 16 населени места”. Резултатите от изследването позволиха да се очертае обективно и ясно специфичният социален и здравен профил на ромите във всяко населено място, нуждите и потребностите на общностите по места. То послужи за отправна точка и предпоставка за ефективното осъществяване на планираните проектни дейности, за работата на здравните медиатори, но също и за подобряване дейността на общопрактикуващите лекари, медицинския персонал, местните здравни и социални институции, общините и областните управи. Екипът на проекта си постави задачата в края на проекта проучването да се повтори с цел измерване на ефекта от проектните дейности. Второто проучване е издадено през октомври 2008 г. под името „Социален и здравен профил на ромите в 16 населени места в България – 2 години по-късно”.

   Сравнителният анализ на здравословното състояние на домакинствата през 2006 и 2008 г. показва слаба тенденция за подобряване здравното състояние на ромите в изследваните населени места. Налице е значително увеличаване на средната възраст на починалите, която въпреки това остава много по-ниска от средната за страната. Средната възраст на починалите през 2006 г. е 47 г., а през 2008 г – 55.5 г. Установява се значително понижение на починалите в детска възраст. През 2006 г. 22.8 % от починалите са били в детска възраст (до 18 г.), а през 2008 г. - 6.9 %. Наблюдава се увеличаване на консултативните прегледи от специалисти, респективно подобрена е специализираната медицинска помощ. 36.8 % от домакинствата имат членове, които са ползвали услугите на лекар специалист през 2006 г. ; 50.6 % - през 2008 г. Наблюдава се подобрение в обслужването на пациентите от личните лекари и това до голяма степен се дължи на съвместната работа на личните лекари със здравните медиатори. Наблюдава се и известно понижение на заболеваемостта в обследваните домакинства. През 2006 г. в 60.8 % от интервюираните домакинства е имало поне едно болно лице; през 2008 г. – в 56 % от домакинствата са имали поне едно заболяло през последната година лице.

   В рамките на проекта са постигнати следните измерими резултати : направени са 936 имунизации, 164 жени са здравно осигурени, 333 консултации на бременни жени, 284 гинекологични прегледа, 452 профилактични прегледи на жени  и 733 на деца; над 350 проведени срещи с участието на общопрактикуващи лекари, здравни медиатори, регионални координатори по проекта, медицински специалисти и др. с фокус майчино и детско здравеопазване в рамките на групите за самопомощ на жените; учредени са 3 регионални женски НПО; оборудвани са 13 кабинета на здравни медиатори; над 3000 описани казуса в регистрационни карти за индивидуална и групова работа. Може да се твърди, че като резултат от осъществяването на различните дейности по проекта се е повишила здравната култура и здравното образование, доверието на хората в институциите и обратно и са е подобрил достъпа до здравни грижи на ромските жени и деца в селските райони.