Обучена съм по европейки проект в гр.Ямбол през 2007 г. Обучението премина през шест модула .През месец юни 2007 г. в Медицинския колеж в Пловдив положих успешно изпит, след което получих своя сертификат за здравен медиатор. От месец август 2007 г. започнах да работя в област Пазарджик. През 2008 г. обаче и по-малките общини, в които има обучени здравни медиатори, назначиха на работа здравни медиатори. Така през юни .2008 г. аз започнах да работя като здравен медиатор в община Септември. Забравих да отбележа, че за включването в обучението бях предложена от лидерите в Септември и общинския кмет. Бях избрана, тъй като вече имах опит в работа с ромите, с хората от моя етнически произход. Аз работих като социален консултант към Дирекция за социално подпомагане в гр.Септември. Бях избрана за обучението след интервю в Центъра за социални практики гр.София. И така кой е здравния медиатор и какво работи?
      Здравният медиатор е посредник между лица и групи в неравностойно положение като им съдейства за по-добър достъп до здравни грижи и социални услуги.Той е един от тях познава ги, живее с тях, говори техния език, познава и спазва техните обичаи и традиции, до болка са му познати техните проблеми. Здравният медиатор е уважаван и доверието на хората от общността към него е голямо. Здравният медиатор притежава необходимите знания и умения. Здравният медиатор дава здравна и социална информация, организира и провежда здравни беседи, на които раздава материали на здравна тема, подпомага дейността на общопрактикуващите лекари и социални работници, придружава лицата в неравностойно положение до здравни и социални институции, оказва съдействие при попълването на всякаква документация, участва в профилактични програми за профилактика на рак на маточната шийка и рак на гърдата, туберколоза и др. Помага на семейства с хронични заболявания и лица с трайни увреждания. Аз в своята работа не само придружавам до здравна институция, но съдействам за настаняването на пациентите в болнично заведение, като поддържам връзка с лекарите. При нужда съдействам и убеждавам пациентът да си заплати здравните осигуровки, за да може да му не откажат нужните здравни грижи. Помагам при закупуването на лекарства, купувала съм лекарство и по молба на ОПЛ. Съдействам и при подаването на документи за освидетелстване от ТЕЛК, ако лицето има нужда и отговоря на условията. На делигиран бюджет съм и съм равноправен член в общинска администрация, имам всички удобства необходими за моята работа. В моята работа ми оказват съдействие общинския кмет, общинска администрация ,Дирекция „СП”гр.Септември, Бюро по труда, ОПЛ, медицински специалисти, болнични заведения, кметовете по населени места и лидерите. На всичките, от все сърце благодаря! 
    За всеки месец си правя работен график, който съгласувам с прекия си ръководител, събирам свои казуси, които изпращам на мрежата. Относно казусите - имам казуси решени за дни, имам казуси решени за седмица, имам и казуси решени с месеци. Много често за решаването на един казус трябва да пътувам до София или Пловдив, а понякога комбинирам пътуванията си за два различни казуса. Искам да споделя, че в своята работа хората не ги деля. Щом тези хора са ме потърсили, значи имат нужда и ако е в моите възможности - ще помогна. 
     Такъв е случаят с момиче на 13 г. от с. Злокучене – българче, на която майката бе чула за мен и ме потърси за помощ. Аз се свързах с проф.Търнев – специалист невролог от УМБАЛ „Александовска” гр. София. Уговорихме ден за преглед, който той ми посочи и аз придружих детето и майката до лечебното заведение. След осъществения преглед се назначи болнично лечение. В последствие момиченцето бе изписано с установена диагноза нервно–мускулна дистрофия тип „Дюшен”. Продължих работа по казуса и детето бе освидетелствано и от ТЕЛК. 
    В друг казус ме потърсиха родителите на шест годишно момче, на което предстоеше операция на коленните стави. Проблема беше, че родителите нямаха средства да ги закупят. В медицинските документи пишеше, че операцията е поета от здравната каса, но самите стави - не. Сумата за закопуването им бе 1500 лв. Имаше един възможен вариант за решение - да подадем молба за безплатно осигуряване на ставите до Комисията за лечение в МЗ. Разясних на родителите, че е нужно да се въоръжат с търпение, защото до разглеждане на молбата им, ще минат седмици, а може би и месеци. Подадохме молба и след време се обадих до комисията. Отговорът бе, че чакат становището от лекаря от болница в Горна Баня, където щеше да се направи операцията. Не след дълго пак се обадих и вече имаха становището, което чакахме. Сега трябваше да изчакаме, да мине заседанието на комисията, която заседаваше един път в месеца. Изчакахме и този ден и пак се обадих. Разбрах, че комисията е одобрила молбата и коленните стави щяха да се осигурят до определения ден за операцията. Един ден ми звънна телефона и в първия момент не можах да различа, дали се плаче, или е нещо радостно. Беше бащата на момчето..., не можеше да повярва - бе получил дългоочакваното писмо, в което пишеше за предстоящата операция на сина му и че всичко е уредено. Няма да забравя думите му: ”Како, благодаря ти, благодарение на теб, моя син ще стъпи на краката си след години”!
     Имам казус, който съм започнала през ноември 2008 г. и все още не е решен изцяло. По-късно мога да споделя и за него. Аз съм и член в местната „Комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни”, участвам във възпитателните дела, пиша доклади за децата с прояви. Помагам при раздаването на помощите за социално слаби от БЧК.
Здравният медиатор е плодовито дърво, нека не допуснем това дърво да изсъхне, а да го поливаме, за да продължава да дава своите плодове, от който наистина хората имат голяма нужда!