МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 

НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ (2014-2020)           

          В Националната здравна стратегия (2014-2020) се възприема ценностният подход към въпроса за социалните детерминанти на здравето (фиг.2). Лошото здраве на бедните, както и изразената несправедливост по отношение на здравето между различни социални групи се предизвикват от неравномерното разпределение на власт, доходи, стоки и услуги на национално ниво. Тази несправедливост намира силен и непосредствен израз в реалните условия на живот, особено на най-уязвимите групи, на достъпа до медицинска помощ, жилище, образование, условия на работа и отдих. Колкото по-ниско е социалното положение на човека, толкова по-лошо е неговото здраве. Социалната несправедливост убива хората в масови мащаби.
           В ценностната система на българските граждани здравето винаги е заемало едно от челните места. Особена ценност представляват също сигурността и безопасността, които са свързани със здравето на нацията в контекста на благосъстоянието.
           Основна функция и грижа на държавата е опазване и възстановяване на здравето и повишаване на качеството на живот на всеки български гражданин. Здравето е не само право на всеки гражданин, гарантирано от Конституцията на страната, но и задължение на всеки, свързано със спазването на законодателството и поддържането на здравословен начин на живот, водещ до по-високо благосъстояние.
          След присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 година страната ни се превърна в една от многото демократични страни с отворена пазарна икономика, която започна да се влияе от общите глобализационни процеси – финансови, икономически и социално-политически.      
          Процесът на глобализация през последните години се характеризира, както със силно увеличен обем на трансграничните потоци на стоки и хора, така и с основни промени в тяхното естество. Този процес започва да навлиза и в политическото пространство – увеличаване на страните членки на Европейския съюз, търсене на пътища за по-голямо обединение в рамките на съюза, създаване на над национални политически органи – Европейски парламент, Европейска комисия, дори и Европейска конституция.
           Налице са множеството преки и непреки връзки между глобализацията и здравето като цяло, а именно:
          - непреки – влияние върху здравната система и политиката, насочена към здравето, особено видно чрез въздействието на мултинационалните фармацевтични компании с политиката им на продажби и цени; влиянието на международните здравни организации и Европейския съюз – глобални правила и институции; трансграничен пренос на стоки и услуги – разширяващ се пазар на мултинационалните фармацевтични компании, разширяване на влиянието на мултинационалните монополи (с негативно влияние върху здравето) – продажба на тютюн, алкохол и други стоки); разширяващото се интегриране на частните здравноосигурителни компании;
          - преки – трансгранично пренасяне на инфекциозни заболявания (особено показателни са AIDS, SARS и птичи грип); постепенно интегриране на медицинските знания и услуги в международен мащаб.

Целият документ: ОТТУК!