|
:: Здравна стратегия
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НАЦИОНАЛНА
ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ
(2014-2020) В Националната здравна стратегия (2014-2020) се възприема
ценностният подход към въпроса за социалните детерминанти на здравето (фиг.2).
Лошото здраве на бедните, както и изразената несправедливост по отношение на
здравето между различни социални групи се предизвикват от неравномерното
разпределение на власт, доходи, стоки и услуги на национално ниво. Тази
несправедливост намира силен и непосредствен израз в реалните условия на живот,
особено на най-уязвимите групи, на достъпа до медицинска помощ, жилище,
образование, условия на работа и отдих. Колкото по-ниско е социалното положение
на човека, толкова по-лошо е неговото здраве. Социалната несправедливост убива
хората в масови мащаби. В ценностната система на
българските граждани здравето винаги е заемало едно от челните места. Особена
ценност представляват също сигурността и безопасността, които са свързани със
здравето на нацията в контекста на благосъстоянието. Основна функция и грижа на
държавата е опазване и възстановяване на здравето и повишаване на качеството на
живот на всеки български гражданин. Здравето е не само право на всеки
гражданин, гарантирано от Конституцията на страната, но и задължение на всеки,
свързано със спазването на законодателството и поддържането на здравословен
начин на живот, водещ до по-високо благосъстояние. След присъединяването на
България към Европейския съюз през 2007 година страната ни се превърна в една
от многото демократични страни с отворена пазарна икономика, която започна да
се влияе от общите глобализационни процеси – финансови, икономически и
социално-политически. Процесът на глобализация през
последните години се характеризира, както със силно увеличен обем на
трансграничните потоци на стоки и хора, така и с основни промени в тяхното
естество. Този процес започва да навлиза и в политическото пространство –
увеличаване на страните членки на Европейския съюз, търсене на пътища за
по-голямо обединение в рамките на съюза, създаване на над национални
политически органи – Европейски парламент, Европейска комисия, дори и
Европейска конституция. Налице са множеството преки и
непреки връзки между глобализацията и здравето като цяло, а именно: - непреки – влияние върху
здравната система и политиката, насочена към здравето, особено видно чрез
въздействието на мултинационалните фармацевтични компании с политиката им на
продажби и цени; влиянието на международните здравни организации и Европейския
съюз – глобални правила и институции; трансграничен пренос на стоки и услуги –
разширяващ се пазар на мултинационалните фармацевтични компании, разширяване на
влиянието на мултинационалните монополи (с негативно влияние върху здравето) – продажба
на тютюн, алкохол и други стоки); разширяващото се интегриране на частните
здравноосигурителни компании; - преки – трансгранично
пренасяне на инфекциозни заболявания (особено показателни са AIDS, SARS и птичи
грип); постепенно интегриране на медицинските знания и услуги в международен
мащаб.
|