Скъпи приятели, днес искам да споделя с вас моето впечатление от І-вия етап на обучението ми. Обучението ни се проведе през месец юни 2012 г. в гр. Банкя. Наши обучители бяха г-н Бисер Алеков и г-жа Александра Райкова. Лекциите бяха изключително интересни и полезни за мен. Те не бяха само теоретични, а изпълнени с много практични занимания и ролеви игри – случки от реалния живот, най-различни ситуации, в които изпада всеки един от нас или би попадал в бъдеще, работейки като здравен медиатор. 

    

Един казус, който ни разказа г-н Алеков много ме впечатли и искам да го споделя с всички вас: 

Стана въпрос за една жена – ромка от България, която искала да си върне родителските права над детето си, което е оставила преди време в дом за деца, лишени от родителски грижи в Белгия. Съдът решава, че за целта тя трябва да докаже, че може да се грижи за детето си и то по най-добрия начин. Позволяват й да вижда детето си два пъти в месеца в присъствието на адвокат. При първата среща с детето, майката го взела в ръцете си, но то я бутнало и тя го оставила. При втората им среща майката донесла на детето си кукла от по-ефтините. Докато детето играело с нея крака й се счупил, но майката не поправила куклата и детето продължило да си играе с нея. Когато наближило следващото дело, адвоката се чудил на поведението на майката и разказал на г-н- Алеков за тези две посещения. Все още се колебаел дали да съдейства на майката за следващите процедури. Тогава г-н- Алеков, който познава манталитета и начина на живот на ромите, му обяснил, че майката не била достатъчно настоятелна да установи първичен контакт с детето, защото е преценила, че това би могло да го травмира повече и дори да го разплаче. При втората среща тя е оставила куклата счупена, за да може детето да формира в себе си правилно отношение към различните хора и техните проблеми.Тогава адвоката разбрал и се решил да продължи да подкрепя майката за връщането на правата й. 

Този пример ме впечатли, защото ме накара да се замисля и да си направя заключения. Стигнах до извода, че всеки има право сам да определя и подрежда битието си, както го разбира. Това, което е правилно за едни, може да е абсолютно неприемливо за други. Понякога тази уникалност е дело на приети норми, традиции, култура, история. Обществото не трябва да бъде преднамерено в своите заключения. Аз като здравен медиатор ще се опитам да спазвам този принцип и ще помагам на хората, съобразявайки се с техните индивидуални разбирания. Мисля, че така наистина ще съм най-полезна. 

Катя Александрова, община Провадия