Осъзнах, че тази работа удовлетворява моите потребности от нови и непрекъснато променящи се познания и умения в областта на Здравеопазването и социалната сфера. За този период натрупах много опит в работата си с хора като цяло и с ромската общност. Още в самото начало срещнах много трудности. Хората от ромския квартал не ме познаваха, тъй като аз не живея там. Нямаха ми достатъчно доверие. Наричаха ме българка. Трудно ми беше докато ги убедя, че съм от тяхната общност. Българите пък ме наричаха Лили – циганчето, но аз не се обиждах, тъй като се определям като такава. Помогнала съм на много българи и съм се доказала. 

С времето спечелих доверието на хората от квартала. Приеха ме като една от тях и са готови да споделят с мен и най-личните си проблеми, с една дума имат ми вяра. Спечелих и българите – вече не съм Лили – циганчето, а само Лили!

В хода на работата си се срещнах с много случаи, с различни човешки съдби. Помогнах на много хора и почувствах удовлетворението и щастието да бъдеш полезен и търсен и да помагаш доколкото ти позволяват силите и възможностите. Трудности срещнах и с ранните съжителства, които водят до извънбрачни деца, родени от 12 -13 годишни малолетни майки. Ромите имат много проблеми. Като основни са здравето, образованието и безработицата. Малки са шансовете им за намиране на работа, нисък е жизненият им стандарт, трудно се включват в обществения живот на населеното място, липсват представители в местната власт и културно – просветните институции. Говоря, като че ли не съм една от тях - да така е, аз съм от цуцуманите и съм много различна от хората в квартала – те са кошничари, много изостанали и без образование. Но аз искам да им помогна, защото те не са лоши, само са изостанали и необразовани.

От контактите ми с институциите като Здравна каса, РЦЗ, РИОКОЗ, Социално подпомагане, ОПЛ и Спешна помощ получих ценен опит и осъзнах, че ромите трябва много да работим върху себе си, като образование, ориентация в непрекъснатото променяща се социално – политическа обстановка и че докато това стане ще имат нужда от посредник като мен.

Работата на Здравния медиатор е почти Апостолска!!!

Тя е новост за българската действителност и смятам, че трябва да продължи да съществува, защото има потребност от нея и защото ромите, а да ви кажа честно и българите имат нужда от помощ и съдействие в тази законова джунгла... Ще продължавам да работя и съдействам във всички сфери и насоки за подобряването на здравето, жизненото равнище и интегрирането на ромската общност – аз съм една от тях.

Вярвам, че здравият разум ще надделее и няма да се допусне лъча на надеждата за ромите да залезе!!!

Изказвам хиляди благодарности на проф. Ивайло Търнев, Огнян Каменов от Фондация “Здравни проблеми на малцинствата”, проф. Майя Грекова, Дора Петкова, Рада Стаменкова, Цвета Петкова, Диляна Дилкова и всички, които неуморно работиха за създаването и популяризирането на професията Здравен медиатор, на всички, които ни подкрепяха, учеха и продължават да го правят....!

С гордост, Лили - циганчето - здравен медиатор от гр. Вършец