Пътят на здравните медиатори е дълъг и труден. Имах щастието и честта да съм една от първите обучени медиатори. Обучена съм по проект ”Осигуряване на достъп на малцинствата до здравеопазване” по програма ФАР 2001, който се изпълняваше от Консорциум „Фондация ИОО, Фондация ЗПМ и БАСП”. Преди това участвах в конкурс и интервю. Преминах три модула на обучение с общо 60 лекционни часа през 2004 г. Назначена бях на работа в Община Ловеч през месец март 2007 г.
 Името ми е Наргис Сандова. Работила съм като координатор по продажби в AVON козметикс. Имала съм и собствен бизнес - магазини за промишлени стоки и разносна търговия. По произход съм туркиня. Израснала съм в българска среда. Никога не бях контактувала с ромската общност. Много често ми задаваха въпроси като - ”Ти каква си по произход”, ”Защо работиш за ромите” и други подобни. С усмивка им отговарях - ”Аз съм 3 в 1. Възпитанието ми е турско, манталитетът ми е български, а душата ми е циганска.” 
 Не ми е лесно, но пък затова ми е интересно. Защо работя за ромите ли? – ето моя отговор:
- Боли ме за хората по принцип, независимо от техния произход. Обичам да обичам и да помагам на хора в неравностойно положение. Ромите са емоционални и импулсивни хора. В тях има потенциал, на който трябва да му се даде възможност за развитие. Има роми, които живеят в много лоши битови условия, работата с тях е много трудна, защото, освен бедността, те имат изградени различни виждания, приоритети и разбира се традиции. Недоверието към институциите също е причина за трудните контакти и работа. Необходимо е много време и търпение. Доверието е ключово, а то се гради бавно.
  В работа си се запознах с много интелигентни и образовани роми, на които се възхищавам, включително и на моите колеги - медиатори. 
В началото трябваше да градим доверие в общността и институциите. Не ни беше лесно, но не беше и невъзможно. Когато човек иска нещо, търси начини, когато не иска - търси причини и оправдания. Ние, здравните медиатори, търсим начини търпеливо, в продължение на години. Учихме се, учим се и ще се учим да изпълняваме тази длъжност, защото мисионерството и истинската работа на терен не може де се научи лесно, няма я в учебниците. Бъдете и вие търпеливи и ни дайте възможност, на всички здравни медиатори, да развиваме професията си и да бъдем полезни на общността, чиято родина е България. 
 Била съм емигрантка в две държави - Испания и Германия. Там се чувствах онеправдана, без закон и защита. Там осъзнах смисъла на нашата работа. Ромите в България се чувстват по същия начин - ”емигранти в собствената си държава”. Затова след завръщането си от чужбина, почувствала тази болка, аз обещах пред себе си, че ще се отдам още по-отговорно на професията си и ще се боря до край за запазването и развитието и, заедно с моите колеги и обучители. Защо ли? Защото има за кого и за какво. Това сме ние, мисионерите - здравни медиатори и нашите обучители - хора със звезди на челото, които връщат надеждата, вярата и доверието на хората в утрешния ден.

     

                                                                                  Наргис Сандова - здравен медиатор в гр. Ловеч